Преподаватели

Адриана Дамянова

Проф. Адриана Дамянова преподава във Факултета по славянски филологии на Софийския университет повече от 30 години, а в МП „Преводач-редактор“ – от самото ѝ основаване. Интересите ѝ са в областта на литературното образование, на философията на образованието, на приложните аспекти на литературните теории. Сред публикациите ѝ – статии в реферирани и индексирани издания като сп. „Български език и литература“ и в сборници от конференции, учебници и учебни помагала за средното училище и др., могат да се откроят монографите „Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното училище“ (2002), „Mythos & Mimesis“ (2002), „Херменевтика, деконструкция, конструктивизъм в литературното образование в средното училище“ (2012).

Амелия Личева

Проф. дфн Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа” (2002), „Теория на литературата” (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия” (2007), „Политики на днешното” (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), „Теория на литературата. Новият век“ (2021), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, албански, гръцки, арабски. През 2023 г. на френски език в превод на Мари Врина-Николов излезе стихосбирката й „Férocement sage“ в издателство „Les Carnets du Dessert de Lune“.

Главен редактор на „Литературен вестник”, редактор в списание „Литературата”. Председател на ПЕН център Бългрия и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет. Член на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 в раздела „За представяне на българската книга“, както и на Първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. Като поет е носител на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ и на Националната награда „Константин Павлов“ за „Потребност от рециклиране“.

Андрей Манолов

Андрей Манолов e преподава от 2006 г. художествен и специализиран превод в магистърска програма „Преводач-редактор” в СУ „Свети Климент Охридски”.

Той e изтъкнат преводач на френска и френскоезична литература. Сред най-ярките му творчески постижения е преводът на пълните поетични творби на френския поет Сен-Джон Перс – лауреат на Нобелова награда за 1960 г. – и това е единственият нобелов лауреат, преведен изцяло на български език. Той първи представя на българския читател творчеството на френския писател Борис Виан – през миналата година неговият превод на романа „Сърца за изтръгване” е преиздаден, 42 години след първото издание. Андрей Манолов също така е преводач на седем романа и най-активният популяризатор на френския писател Патрик Модиано – също лауреат на Нобелова награда за литература. Сред преводите му на френски класици се нареждат големите поети Пол Клодел, Виктор Сегален, Жюл Лафорг, както и есета на Пол Валери.

Член е на Съюза на преводачите в България. Три пъти е получавал годишна награда за високи творчески постижения. През 2021 му е присъдена награда за цялостна дейност в областта на превода.

Боряна Даракчиева

Боряна Даракчиева е преводач на художествена литература от английски и руски език. Завършила е Априловска гимназия и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като преводач и редактор за много български издателства от 2004 година. През 2019 г. получава наградата за художествен превод на Съюза на българските преводачи за превода си от английски език на „Онзи в мен“ на Сам Шепърд и е сред финалистите за наградата „Кръстан Дянков“. Сред преведените от нея произведения са „Петрови в грипа и около него“ и „Отдел“ на Алексей Салников, разкази на Александър Солженицин, пиеси на Антон Чехов, романът „Херцог“ на Сол Белоу и „Брулени хълмове“ на Емили Бронте.

Боряна Дукова

Боряна Дукова завършва испанска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач е на художествена литература, като сред имената, които е превеждала се нареждат Хорхе Луис Борхес, Артуро Перес-Реверте, Исабел Алиенде, Лаура Ескивел и др. Преподава испански език в Испанския културен център – София. Автор е на романите с криминален сюжет „Кървава малага“, „Опасна монета“, „Разкаянието на Диего“, сборника с разкази „Трилъри по женски“ и на романизираните биографии „Извън редовете. Романът на Яна Язова“ и „Лиза. Пътуване с Багряна“.

Геновева Димитрова

Д-р Геновева Димитрова е един от водещите български филмови критици. Родена е в Плевен.

Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура” до спирането му. Там е водила колонка „От пръв поглед” от 2000.

От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. От 2020 до 2022 води седмична колонка за кино във в. „Труд”. От 2022 – във в. „Филтър”.

Автор е на книгите “Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те” (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), издателство „Валентин Траянов”, 2011. Сценарист е на документалните филми «Нощ в София» (2008) и «Offline?“ (2017) на Станислава Калчева (награда на «Академика» от «Златен ритон»).

Георги Бърдаров

Георги Бърдаров е български учен и писател. Той е зам.декан на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и дългогодишен ръководител на катедра „Социално-икономическа география“. Специалист е по демография и етно-религиозни конфликти, консултант по демография и образование в община Бургас, консултант по демографските въпроси на МТСП между 2015 и 2019г и през 2024г.. Автор е на десетки научни статии, публикации и монографии по демография, геоурбанистика и етно-религиозни конфликти. Автор и сътрудник на фондация „Фридрих Еберт“, специализирал в Кьолн-Германия и Грац-Австрия.

Автор на научната монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“

Автор е на най-четеният български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“, който е с над 500 000 четения, и на романите „Аз още броя дните“, „Absolvo te”, които са издадени на немски, испански и хърватски език, и на документалния роман “Moja bogda sna”. Носител на Награда за литература на Европейския съюз и на Голямата Вазова награда за литература.

Георги Бърдаров води курс по Презентационно и ораторско майсторство, Президент е на Университетски клуб по петанка, дългогодишен сценарист на тв предаването „Стани богат”!

Георги Господинов

Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург. “Един от най-важните европейски писатели днес“, пише за него аржентинският писател и историк на четенето Алберто Мангел. Влиза в литературата със стихосбирките си Лапидариум и Черешата на един народ. Международна известност му носи дебютният роман Естествен роман, публикуван на 23 езика.
Романът Физика на тъгата (2012) печели Наградата за централноевропейска литература “Ангелус“ (2019) и Международната литературна награда “Ян Михалски“ (2016), връчвана в Швейцария. Финалист е на няколко европейски и американски награди, сред които ПЕН Американ Транслейшън Прайз, Премио Стрега Еуропео и др. Романът излиза на 18 езика, сред които френски, английски, немски, испански, италиански, арабски. Господинов е автор на пиесите D.J. и Апокалипсисът идва в 6 вечерта, на либрето за опера Space Opera (2015, Познан, композитор: Александър Новак), на графичния роман Вечната муха (с художника Никола Тороманов).
Под името му излизат също така четири сборника с разкази, първият от които е И други истории (2001),  а последният – Всичките наши тела. Свръхкратки истории (2018). Сляпата Вайша, кратка анимация по едноименния му разказ (реж. Теодор Ушев), е финалист за наградите Оскар 2017. Най-новата му книга е романът Времеубежище, която излиза през април 2020 в пика на карантината и пандемията и заема челните места в класациите за най-търсени книги. Романът е преведен английски, немски, френски, италиански и др. езици. Носител на наградата Премио Стрега Еуропео 2021. Една от най-добрите книги на годината според The New Yorker, The Guardian, The Financial Times. За него Господинов печели престижната международна награда „Букър“:

Георги Господинов е доцент в Института по литература към БАН и е автор на множество литературно-исторически и критически текстове. Има защитена дисертация върху Никола Вапцаров

Георги Тошев

Георги Тошев е завършил „Българска филология“ във ФСлФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Работил е като журналист във в. „24 часа“, предаването „Другата България“ по bTV, сп. „Лик“. Сред създателите е на в. „Дневник“ и сп. „Едно“.

Има над 20 документални филма зад гърба си. Свързан е професионално с БНТ, Би Би Си, Радио Франс интернасионал. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на бившия министър на културата Емма Москова и главен редактор в предаването Music Idol по bTV. Интервютата му със звезди са негова запазена марка, а партньорствата с BBC и Netflix отварят вратите към световната тв мрежа.

Автор е на биографични книги за Цветана Манева, Катя Паскалева, Стефан Даналиов, Георги Парцалев. Продуцент е на предаването „Преди обед“ по bTV.

Давиде Фанчулло

Давиде Фанчулло получава докторска степен по Лингвистична история на Евразия през 2015 г. (Университет в Мачерата) с дисертация в сътрудничество със CNRS/Lacito в Париж, която по-късно се превръща в монографията „Temporal expression in nominals: tripartite deictics in the Bulgarian Rhodope dialects“.

След завършване на Славянска филология в Мачерата в програмата по Съвременни езици, литератури и култури, впоследствие придобива магистърска степен по Българска филология – лингвистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Превел е на италиански някои македонски автори, носители на Европейската награда за литература – EUPL, Гоце Смилевски, Ненад Йолдески и др. Превежда литература и разкази от български. През 2021 г. е сред финансираните от i-Portunus: схема за мобилност за артисти и/или културни професионалисти.

Води курс по превод от български на италиански в МП „Преводач-редактор“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Неговите научни интереси включват морфология, евиденциалност, балканско езикознание, диалектология, славянски езикови малцинства, литература на балканите. Член на „Асоциация на италианските слависти” (AIS).

Дарин Тенев

Дарин Тенев е литературовед. Доцент по теория на литературата в катедра „Теория на литературата, ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“; преподава и в катедра „Социология и науки за човека“ на Пловдивския университет. Преводач и редактор от японски, английски и френски език. Сред преведените от него книги са стихосбирката на Таникава Шунтаро „Пътуване“ (София, 2001); романът на Дадзай Осаму „Провалът на човека“ (София, 2011), Ернесто Лаклау, „Еманципации“ (София, 2004) и др. Той е и един от преводачите на Жак Лакан, Écrits (София, 2023).

Публикувал е три монографии – Фикция и образ. Модели (Пловдив, 2012); Отклонения. Опити върху Жак Дерида (София, 2013), Три лекции върху Хайдегер. Модалност и индексичност в Битие и време (София, 2023) – и множество статии върху теория на фикцията, наратология, деконструкция, теория на моделите, литература на модернизма, японска литература и др.

Дария Карапеткова

Доц. д-р Дария Карапеткова е преводач от италиански език, литературен критик, доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участва в ръководството на магистърската програма „Преводач-редактор“. Преподава художествен превод и морфосинтаксис на италианския език, теория и критика на превода.

Автор е на книгите „Ботуша в българската литературна мода“, „За превода“ и „La letteratura italiana in Bulgaria. Traduzioni, mode, censura“. Сред преведените от нея автори са Умберто Еко, Елена Феранте, Изабела Албрици, Тициано Терцани. Носител на няколко национални награди, както и на Орден „Звезда на Италия“ за специални заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света (oтличие, присъждано с решение на Президента на Република Италия).

От 2021 г. е в програмния екип на Софийския международен литературен фестивал. Член на Редакционния съвет на „Литературен вестник“ и на Културния съвет към Културния център на Софийския университет.

Джорджа Спадони

Джорджа Спадони (1996) е преводачка и преподавателка от гр. Йези, Италия. Завършила е магистърската програма „Преводач-редактор“ към СУ „Св. Климент Охридски“ с италиански език през 2022г. Авторка е на множество статии, преводи, рецензии и интервюта за италиански сайтове, които се занимават с теми и събития от Източна Европа. Сред авторите, които превежда, са Деян Енев, Рене Карабаш, Йоанна Елми и Радослав Бимбалов. Носителка е на наградата за литературен превод „Леонардо Пампури“ (2018) и финалистка на наградите „Перото“ (2023) и „Полски кот“ (2024) за превода ѝ на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев (Bottega Errante Edizioni, 2023). Освен с превод на проза се занимава с филмов превод и с устен превод на литературни събития и фестивали.

Драга Стоянова

Драга Стоянова е завършила Немската гимназия в София и специалност „Немска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в университетите в Грайфсвалд, в Кемниц и в Гьоте-Институт в Дюселдорф. След спечелен конкурс става преподавател по немски език в Школата за чуждоезиково обучение на Министерство на вънщноикономическите връзки. Работила е в представителствата на швейцарски и германски фирми в България, както  и в държавната администрация по прилагане и управление на оперативни програми на ЕС. Била е преводач в Люксембург и Германия. Преподавала е превод на икономически и юридически текстове в Катедра „Германистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач на мемоарна литература. Съавтор на учебника „Geschäftsdeutsch für Bulgaren“.

Елена Щерева

Елена Щерева e бакалавър в специалност „Индология“ и магистър от програма „Преводач-редактор“ с английски и хинди. Преминава допълнително едногодишно обучение в Централния институт по хинди в Агра, Индия. Съавтор е на три книги: „Химикал, шоколад и две рупии“ (пътепис за Индия), „Прах от нозете“ (кратки разкази с истории от Индия), „Влахос“ (роман за каракачаните). В продължение на няколко години води лекторат по хинди в СУ и преподава на студенти с допълнителен език хинди към програма „Преводач-редактор“.

Занимава се основно с преводаческа и редакторска дейност, пише статии, консултира книги на теми, свързани с Индия.Към момента е част от платформа, предлагаща софтуер за онлайн обучение и работи върху личен творчески проект с авторски текстове и илюстрации.

Елка Виденова

Елка Виденова – преводач от и на английски. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където сега преподава художествен превод. Преди да започне да превежда, дълги години преподава английски език на малки и големи. Наред с хилядите страници юридически и технически текстове превежда и редактира художествена литература и публицистика, наръчници по икономика и книги за деца. Преводач със слабост към финия, ненатрапчив, но дълбоко емоционален език. Сред авторите, чиито книги е превеждала, са Малкълм Гладуел, Колъм Тойбин, Джон Ъпдайк, Яа Джаси, Гор Видал, Ян Геел, Дейвид Епстийн, Джеф Спек, Йосип Новакович, Рана Дасгупта, Луис Карол и много други. Пътешественик по душа, тя пътува чрез страниците на книгите. Както се опитва да внуши на студентите си, добрият превод е този, при който не „прозира“ оригиналът.

Елка Миленкова

Елка Миленкова завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основната ѝ професионална реализация е свързана с работата ѝ като редактор на печатни издания. Работи в издателствата „СИЕЛА“, „Кръгозор“, „Класика и Стил“. Редактира преводна художествена, научнопопулярна литература, учебници и учебни помагала за основния и средния образователен курс, книги из областта на съвременното бизнес познание: икономика, бизнес управление, бизнес отношения, маркетинг и реклама. От 1993 г. е редактор на Факултета по славянски филологии на СУ, където редактира научната продукция на преподаватели и студенти от Факултета: монографии, годишници, сборници от конференции, юбилейни и студентски сборници, учебници и помагала.

Здравка Евтимова

Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в гр. Перник. Завършва английска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ.

Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редактор на българската секция на сп. „Muse Apprentice Guild“ – Сан Диего, САЩ и редактор за България на сп. „Literature of the Avanteguard“ за кратка проза, Великобритания. Член е на СБП, на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.

Автор е на 4 романа, а около 100 нейни разказа са публикувани в сборниците „Разкази срещу тъга“ (1985), „Разкази от сол“ (1990), „Разкази за приятели“ (1992), „Сълза за десет цента“ (1994), „Кръв от къртица“ (2005, ИК „Жанет 45“), „Пернишки разкази“ (2012, ИК „Жанет 45“) . Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27 страни по света, между които САЩ, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.

В колекцията ѝ от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), „Чудомир“ на в. „Стършел“ (1982), наградата на фонд „Развитие“ за съвременен роман (1998), на СБП за романа „Четвъртък“ (2003, ИК „Жанет 45“). Двукратен носител е на наградата за проза „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2006, 2010), носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“ 2016 за романа „Една и съща река“ (2015, ИК „Жанет 45“) и др.

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи. Има четири мандата в българското посолство в Атина. Превела е на български повече от 50 книги от гръцки и кипърски автори, както и  няколко български издания на гръцки език. Автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др.

Отличена с наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писатели, за цялостен принос (2019) за литературно и културно общуване между народите, с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), наградата „Ригас Велестинлис“ (2005) за най-добър превод на гръцки автор на балкански език за изданието „Андреас Ембирикос: Поет, фотограф, психоаналитик“ (изд. „Фондация за българска литература“, 2002).

Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция:  http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78

От 2018 г. води частта за българска поезия в рубриката „Поезия от Балканите“ на гръцкия литературен сайт www.poeticanet.gr. Също така води рубрика на културна тематика https://jasmin.bg/litsa/kolonkata-na-zdravka-mihaylova/

Участвала е в редица международни конференции на тема гръцка литература, език и култура.

Член е на ПЕН-България, Съюза на българските журналисти, чуждестранен член на Съюза на гръцките писатели (Εταιρεία Συγγραφέων), на Дружеството на неолинистите в България „Костис Паламас“, зам. председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Културен мост“.

Ивелина Иванова