Марта Кайдановская, Андрей Булбенко, „Седни и виж“, прев. от руски Ива Руснакова, Красимир Лозанов, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2025
Имената на авторите на този малък роман – Андрей Булбенко и Марта Кайдановская – са без съмнение псевдоними – и са една от загадките, с които книгата и без това е пълна.
Тази загадка ни отпраща към творчеството на съветските писатели фантасти братя Стругацки и филма на Андрей Тарковски „Сталкер“ (1979), заснет по мотиви на знаменитата им повест „Пикник край пътя“. Фамилията Кайдановски е рядко срещана в Русия и поради това – лесно разпознаваема: това е фамилията на съветския актьор Александър Кайдановски, изиграл главната роля в „Сталкер“. В същото време читателите на Стругацки и любителите на филма веднага ще се досетят, че дъщерята на главния герой се казва Мартѝшка, умалително от Марта. Излиза, че името на един от съавторите на тази книга съвпада с това на дъщерята на сталкера. И че „Седни и виж“ – нейният дневник – е в някакъв смисъл описание на „Зоната“ от романа на Стругацки.
Играта с второто име не е толкова очевидна. В името Андрей Булбенко някои доловят препратки към Гогол. Булбенко – Булба, Андрей – Андрий, сина на Тарас, предателя. Такава асоциативна връзка изглежда леко пренатегната, но нека не забравяме, че в романа писателят Булбенко играе ролята на посредник между Марта и читателите, при това ненадежден посредник: обърква листовете с нейните записки, не може да ги подреди правилно, някои даже редактира, като самоволно изрязва части от тях. Фигурата му сякаш нарочно е обвита в неяснота, той като че ли през цялото време се крие в сенките.
Какво можем да кажем за него със сигурност? Че добре познава съветското кино: защото освен очевидните пресечни точки със „Сталкер“, името на книгата „Седни и виж“ е препратка към един от най-страшните съветски филми за Втората световна война, „Иди и виж“ (1985), създаден от режисьора Елем Климов. И в двете произведения главният герой е дете, попаднало във вихъра на войната.
Образът на Марта в „Седни и виж“ е изписан с филигранна точност. Стилистиката, особеностите на речта, възприятието на света и случващото се, характера на момичето с цялата му ръбатост, упоритост, непослушание и едновременно с това – потребността ѝ от любов и внимание: всичко е разгърнато толкова точно, че веднага си личи ръката на майстор. Майстор възрастен и опитен – защото такава стилизация със сигурност не е по силите на 14-годишно дете. Тъй че в крайна сметка нищо чудно да се окаже, че творческият тандем е просто художествена измислица – а книгата всъщност е написана от един-единствен човек. И този човек е голям и талантлив писател, макар засега да не знаем какво е неговото (или нейното) име.
Ива Руснакова е завършила специалност „Руска филология“ и магистърска програма „Преводач-редактор“ в СУ. Работи като редактор с фокус върху учебни текстове, преподава български на чужденци и превежда. „Седни и виж“ е първият ѝ превод на художествена книга, който изразява убеждението ѝ, че дори най-мрачните истории се нуждаят от точните думи, за да носят светлина.
Красимир Лозанов първоначално работи по текста като редактор, но докато с Ива Руснакова заедно търсят най-добрите решения, изведнъж се оказва и в ролята на съпреводач. Този преводачески тандем интересно кореспондира с авторския – с тази разлика, че двамата с Ива Руснакова застават пред българските читатели с истинските си лица и имена. Извън всичко това: Красимир е живял и работил дванайсет години в Русия, а любопитството и вниманието му към съвременната рускоезична литература е активно развивано през последните тридесет и осем.