Екип

Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа” (2002), „Теория на литературата” (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия” (2007), „Политики на днешното” (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), „Теория на литературата. Новият век“ (2021), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, албански, гръцки, арабски. През 2023 г. на френски език в превод на Мари Врина-Николов излезе стихосбирката й „Férocement sage“ в издателство „Les Carnets du Dessert de Lune“.

Главен редактор на „Литературен вестник”, редактор в списание „Литературата”. Председател на ПЕН център Бългрия и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет. Член на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 в раздела „За представяне на българската книга“, както и на Първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. Като поет е носител на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ и на Националната награда „Константин Павлов“ за „Потребност от рециклиране“.